Накъдето и да се обърна, мерникът на взора ми вижда само вас, защото съм под обсада на Любовта! Но нима кръговата отбрана на сърцето ми ще издържи на силните като преки попадения от осколъчно - фугасни снаряди чувства!? Колкото и да маневрирам, Любовта неизбежно ме настига подобно крилата ракета с топлинно насочване. А за душата няма толкова здрава композитна броня, която да издържи на обстрел с голям калибър емоционален заряд. Но аз и не искам вече да се крия от фронталните попадения на Любовта. Искам предната пасивна броня на закоравялата ми от отчуждение душа да бъде пробита, да бъда запленен и да капитулирам безусловно пред чувствата, които изпитвам. Искам да видя красотата ви не през окуляра на мерника, а непосредствено с очите си. За да мога без мерни прибори да се насладя на вашата изваяна като гилза на бронебоен снаряд фигура; за да мога да съзерцавам бедрата ви, стройни като дула на далекобойни оръдия; за да бъда запленен от хипнотичната сила на очите ви, черни и дълбоки като гнезда на тежки картечници...Затова искам да изляза с вдигнати ръце от затворения купол на собственото си его и да застана смело пред насоченото от упор дуло на вашия поглед. И да ви призная като пред военен трибунал, че вие сте всичко, от което имам нужда. Вие сте като последно останал в боеприпасите ми снаряд на Надежда в неравния танков двубой с Живота. Вие сте като патрон, трасиращ правилната прицелна точка на Нежността ми. Вие сте като последната капчица дизелово гориво за двигателя на Вярата ми. Вие сте като твърда почва под тежките вериги на вътрешния ми мир. Вие сте единствената ми, но напълно достатъчна публика на Гергьовденски парад, пред която мога спокойно да разкрия цялата си конструктивна сила и слабост на характера. Да разкрия, че под грубата танкова броня на тялото ми живее нежно горящата като фугас душа на поет и войн, готов да завоюва завинаги Сърцето ви с една саможертвена, но красива фронтална контраофанзива.
Бронетанково - бригадно ваш: Панцер Донкин
Няма коментари:
Публикуване на коментар