Имаш ли котва, която за истината да те държи,
когато е бурно морето от мерзост и лъжи?
Имаш ли котва, която за живота да те държи,
когато смъртта наоколо хищно кръжи?
Имаш ли котва, която за нежността да те държи,
когато звярът в тебе грубо ръмжи?
Имаш ли котва, която няма да се счупи,
когато дяволът опита душата ти да купи?
Имаш ли котва, която няма да се откъсне,
когато сърцето ти разбито се пръсне?
Имаш ли котва, или нищо да те държи не остана,
а е толкова далече тишината на пристана...
Имаш ли котва, или по течението се носиш
и за миг покой, преди да си отидеш, просиш!?...
Няма коментари:
Публикуване на коментар