Фейсбук въпроси

Пишем на латиница статуси,

забравили езика роден на тато си.

Харесваме клишета чужди и кухи,

а за своите си мисли оставаме глухи.

Разглеждаме профили разни,

но душите ни остават празни.

Имаме хиляди приятели в нета,

ала на кой му пука за душата ни клета!?

Имаме десетки профилни лица,

но кой ли вижда нашите сърца?!

Кой ли вижда през снимките отвъд,

че се лутаме без цел и път?!

Остана ли жив диалог,

или всички пишат в блог!?

Има ли още красива поезия,

или всичко е вече амнезия?

Амнезия за истинския фейс

за истинския бук,

ще разбием ли стените си с чук!

Или ще останем скрити зад тях,

плачейки за обич през смях?!

Или ще останем скрити зад тях,

питайки се: "Кой всъщност бях!?"...