Парно в автобуса!?

Вратите на автобуса се отвориха пред мен- отвътре ме лъхна топлина. А!? Качих се, но веднага ме зачовърка съмнението дали не обърках автобуса? Нямаше как, на тази спирка само един автобус спираше- 120! Боже, в 120 за първи път от три зими имаше парно! Седнах плахо на една седалка и пипнах с благоговейно трепереща ръка парното. Нямаше лъжа, нямаше измама- топлеше. "Дали не прекалих с кафето, което пих сутринта?" Обаче- не, хората пътуваха със свалени шапки, шалове и ръкавици, дори един беше блажено задремал, без да го е страх, че може да се вкочени от студ. Но въпреки това не можех да се отпусна- как така не беше студено в рейса бе!? Хитрециииии! Сигурно искаха да ни накарат да се отпуснем, да задремем, за да ни приспят вниманието и на следващата спирка да се качи контрола. "Или пък двигателят нещо прегрява, заврял е антифриза!? Всеки момент може да гръмне, да се запали, а по прозорците никъде няма оставени аварийни чукчета. Всички ще пламнем като живи факли. А за капак на следващата спирка, като се качи контролата, ще каже: "Билетчета и карти, моля!" Направо ще изгорим тогава- какъв билет ще покажа, като от него ще е останала само пепел. Хем ще пострадам с трета степен изгаряния, хем и глоба 10 лева ще отнеса. За капак и за работа ще закъснея- ще ми резнат от надницата! Изгорях, изгорях с половин надница! Даже може да ми праснат и дисциплинарно наказание- забележка и последно предупреждение. И при следващите съкращения да изхвърча пръв на борсата, където единственото предложение за работа ще е по програма за временна заетост, в снегопочистването- в редовете на "Титан"! Там ще се забъркам с разни мургави типове- далавери, дребни кражби... И хайде в затвора- на топло!" А, не! Не искам на топло, искам си на студено- три зими съм изкарал така, та сега...

"Ало, шофьора, изключи това парно, не ни създавай излишни жеги бе!"