"Просто само една картичка!"

Днес имам Рожден ден, но още вчера вечерта получих подарък. И то какъв!... Разбрала, че утре имам Рожден ден, Невичка поиска от майка си картичка и седна да я "надпише". Наведе главица и започна мило старателно с трепереща ръчичка да пише чертички на нейния си детски език. След като "надписа" картичката, започна да търси подарък. Но Мамето още не беше купила подарък и нямаше какво да й даде. Ами сега!? Невичка заплака, че няма подарък за мен. Въобще не прие обясненията на майка си, че има време за подарък- Рожденият ден е утре. Тя плачеше безутешно. И потърси утеха при мен. Дойде, прегърна ме и още по- горко се разплака. Хълцайки, повтаряше: "Аз имам просто само една картичка, просто само една картичка и нищо друго!"Еееех, мъничка душичка, как можех да й обясня, че това е най- достатъчното нещо, което имаше и което можеше да ми подари!? Но Невичка е един малък- голям непримирим боец- не се отказа, докато не намери разни нещица, които да ми подари. Събра от чекмеджето ми- четки за зъби, употребяван одеколон, ножче за бръснене- сложи ги в едно найлоново пликче и пак дойде при мен. "Вече имам подарък!", сияеше тя. Но не ми го показа, щяло да бъде изненада. Цяла вечер стискаше ли , стискаше пликчето в ръчичка, сякаш се боеше да не го изпусне и да не го изгуби. Гледах я отстрани и сигурно така ще я запомня за цял живот, докрай, колкото и голяма да порасте. Тя ще бъде пред очите ми все така мъничка, приведена над подаръчето си, стискайки пликчето, за да го опази до това толкова далечно утре, когато ще бъде моят Рожден ден!....