Сделано в СССР

Най- накрая реших да си подредя шкафчето. А то отдавна "плачеше" за подреждане. Изглеждаше така, сякаш в него беше избухнала ръчна противопехотна граната. Затова извадих всичко и започнах да подреждам. Но изпод купа с вещи намерих нещо, което отдавна не бях виждал- старият часовник на татко. Ха! Започнах да го разглеждам като археологическа находка. Това беше стар съветски ръчен часовник- "Польот" (в превод от руски- Полет). Целият беше в драскотини, очукан и със следи от капки разтопен метал, падали върху него, докато татко е заварявал с електрожена, на който цял живот работеше в местното ТКЗС. Металните му стрелки бяха ръждясали и спрели на о4:20 часа, а датникът му на събота- 2- ри. За капак и надписът върху циферблата- "Сделано в СССР"...Времето за този часовник беше спряло- в буквален и преносен смисъл, хронологически и геополитически. Всякак. Защото не беше нито о4:20 часа, нито събота- 2- ри, нито пък СССР. Но, когато навих часовника, той тръгна...Тик- так, тик- так. Стрелката на секундарника започна да върви неудържима като съветски танк срещу Берлин. Залепих ухо до циферблата- да, работеше! Сложих часовника на ръката си и го сверих с точния час и точната дата. Само не можах да го сверя с точния размер на ръката- верижката му беше нагодена по големината на татковата китка. И нямаше начин как да бъде регулирана. Съветската инженерна мисъл не беше предвидила такава възможност. И добре, че не беше предвидила- защото щях ли да видя колко е била голяма и силна ръката, която е носела този часовник?! Щеше ли да има свободно разстояние да сложа моята по- малка ръка на нейното място, на нейния пулс- там, където вече я нямаше, точно под цифеблата на часовника?! Точно под надписа "Сделано в СССР"!