За кожата на една череша

Крадец в черно, с маска се предреши,
за да краде с взлом от скъпите череши.
Излезе на пазара въоръжен с пушка
и взе една от бабите на мушка.
"Избирай - черешите или живота,
решавай бързо, недей се мота"
Бабата гледа като Рамбо, без да мига
и автомат изпод престилката повдига.
"Назад, черешите са скъпи,
ако ти е мил живота, тръпи!"...
...Ей, този свят морално хептен се омеша,
щом животът струва колкото една череша!

Аз съм българче

Аз съм българче и силна

майка мен ме е родила;
но с беззакония обилна

държавата чедата е убила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини обезлесени,
политиците на майка да наричам -
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
но в емиграция живея,

всичко българско и родно

по емигрантски го копнея.

Аз съм българче и расна

в дни безлики, в срамно време,

син съм на земя прекрасна,

но с политици от крадливо племе.

Не желая пред името си титла и чин

Не желая пред името си титла и чин,
достатъчно ми е едно звание кратко,
да чувам от моите дъщеря и син
с любов да ме наричат татко!

Достатъчно ми е, без да бъда генерал,
накрая с орден на гърди да се окича,
затова че всяка тяхна болка съм разбрал
и съм ги научил как да се обича!

Кулинарна филмотека

Тези дни започнах да се ограничавам, за да отслабна за лятото и постоянно съм гладен. За да не мисля за храна, започнах да гледам филми, но на празен стомах филмовите заглавия започнаха да ми звучат прекалено кулинарно...
"Титаник" стана "Тиганик", "Сам вкъщи" - "Салам вкъщи", "Ледена епоха" - "Сладоледена епоха", "Враг пред портата" - "Враг пред тортата", "Завръщането на джедаите" - "Повръщането на джедаите", "Тънка червена линия" - "Плънка червена линия", "Вълка от Уолстрийт" - "Кълка от Уолстрийт", "Сексът и градът" - "Кексът и градът"...Имената на артистите също ми зазвучаха вкусно: Ал Пачино - Ал Палачино, Джеръми Айрънс - Джеръми Айрянс, Кейт Уинслет - Кейт Джин с лед, Ан Хатауей - Тиган Хатауей, Пенелопе Крус - Пенелопе Хрус - хрус, Рене Зелуегър - Реване ЗелEуегър...
...Направо изядох цялата филмотека в Замунда!

Има ли кой?

Има ли кой душата ми да прочете до последната страница,

за да може с разбиране в нея да вникне!?

Има ли кой да стигне на душата ми най- далечната граница,

за да може безгранично да я обикне!?

Има ли кой душата ми да прочете до последната страница,

за да може след това да я допише!? 

Има ли кой да стигне на душата ми най- далечната граница,
за да я докосне свише?!

Поезия без думи

Нямам силни думи поезия да пиша,

но в мълчанието ми бурен вятър диша.

Всяка премълчана дума, всяка мисъл моя,

е вълна, разбиваща се с грохот в прибоя.

Всяко мое изказано без думи изречение,

е като стихията на речното течение,

всяка моя ненаписана точка и запетая,

е пълна с тишина самотна стая,

всяко мое тревожно многоточие,

е дуло, насочено в слепоочие,

всяко мое междуредие и пауза,

е изгубена, красива кауза.

Затова поезията ми, макар със знаци необозрими,

ще бъде написана с най- истинските рими.

Защото поезията не се пише с думите мастилни,

а с делата и стихиите на чувствата ни силни!

Ще си отида

Ще си отида уморен като залеза  тих,

бавно догарящ с трепетен пламък,

ще си отида, шепнейки най- нежния стих,

който да стопли сърца по- студени от камък.

Ще си отида като ехо на птича песен,

огласила небесата слънчево сияйни,

ще си отида като листо от тъжна есен,

отнесено от вятъра по пътища незнайни.

Ще си отида като вик на душа свободна,

избягала от затвора на човешкото тяло,

ще си отида с радост от болката прободна,

че сърцето ми с ритъм на поезия е туптяло!