Любовното обяснение на един IT специалист

О, по - прекрасна и от интегрална схема!

Когато ви сканирах за първи път с очите си, целият ми живот за миг се рестартира и любовта ми се ъпдейтна по- силна от всякога. Зареден с терабайти любов, аз потърсих линк за вашата душа, за да се кънектна завинаги с нея. Но вие не ми разрешихте достъп и аз останах офлайн от вашия живот. Отчаян от този жесток дискънект, аз забих и загубих комуникация дори със собствения си душевен айпи адрес. След няколко неуспешни опити за рестарт, бях готов да натисна шътдауна на моя нещастен живот. Но запазих контрол панел на духа си, конпресирах отчаянието си в MP3 формат и го архивирах по- далече от C Disk- а на сърцето ми. Един ден просто се преинсталирах психически и ъпгрейднах надеждата си за нов шанс и за нова среща с вас в терминалната среда на живота. И ето, че този ден дойде. Отново ви срещнах онлайн. Вие бяхте по- красива от всякога. Очите ви - безкрайно сини като начален екран на Уиндоус 7, косата ви - непроницаемо черна като изключен LED монитор, изражението ви - умно като Гугъл, лицето ви - гладко и чувствено като тъчскрийн, тялото ви - овално като логото на Епъл, талията ви - тънка като дънна платка, краката ви - стройни като резистори...И най- последната версия текстобработваща програма би изгубила ума и дума пред вашата красота, та какво остава за мен, по- несъвършеният и от Уиндоус Виста! Пред вас аз бях буквално търн оф - саундът на гласа ми беше на мют, мисълта ми на пауза, сайзът на очите ми се разшири на макс, думите ми се локнаха, краката ми станаха в положения драг енд дроп, душата ми се превърна в оптична мишка, плъзгаща се благоговейно в краката ви...Копнеех да кликна по лицето ви, да надникна през уиндоусите на очите ви, да се инсъртна в душата ви, за да я копипейстна и сейфна за себе си. За да мога да я отварям и чета винаги когато имам нужда от килобайт нежност и зареждане на батерията с любов!

Интегрално ваш: Рутер Петров 

АПИ и първия сняг

Тихо се сипе първият сняг,
изненада поднесе на всички ни пак,
где е премиерът, мълчи като пън,
Снежко затрупа всичко навън.

България затъна под снежен калпак
сняг е затрупал къщния праг.
От АПИ тревожно тръскат глава
"как е възможно, що е това?"

АПИ е като малко кутре,
може ли АПИ да разбере,
колко е глупава АПИ сега,
колко страхливо гледа снега!

АПИ - Агенция "Пътна инфраструктура"

Родна (бежанска) стряха

Бяла, спретната къщурка,
с бежанци отпред.
Тука Меркел с милувка
ме прецака най- напред.

Тука, под липите стари
не веднъж ме беше страх;
тука със сирийските другари
скачах и бегах...

Къщичке на дните златни,
бежански център мил!
И за Кьолнските палати
не бих те сменил!

п.п. Всички прилики с реални лица и събития е неслучайна!

На моето рождениче - Неви!

Тя е човекът, който ме прави човек,

тя е за всяка болка нежният лек.

Тя е на поезията най- красивият стих,

на музиката е тонът, шепотно тих.

Тя е градина от милващо ухаен цвят,

тя e светлината на изгрев в моя свят.

Тя е моето спасение последно,

богатството на сърцето ми бедно.

Тя е на нежността другото име,

тя е  белият цвят на снега зиме.

И не тя се роди на този ден,

а другият възможен човек в мен.

По- добрият от всички аз възможен,

за да изживея живота досега отложен.

Живот като баща на две деца,

който пулсира с техните сърца!

Фейсбук въпроси

Пишем на латиница статуси,

забравили езика роден на тато си.

Харесваме клишета чужди и кухи,

а за своите си мисли оставаме глухи.

Разглеждаме профили разни,

но душите ни остават празни.

Имаме хиляди приятели в нета,

ала на кой му пука за душата ни клета!?

Имаме десетки профилни лица,

но кой ли вижда нашите сърца?!

Кой ли вижда през снимките отвъд,

че се лутаме без цел и път?!

Остана ли жив диалог,

или всички пишат в блог!?

Има ли още красива поезия,

или всичко е вече амнезия?

Амнезия за истинския фейс

за истинския бук,

ще разбием ли стените си с чук!

Или ще останем скрити зад тях,

плачейки за обич през смях?!

Или ще останем скрити зад тях,

питайки се: "Кой всъщност бях!?"...

Хаштаг: "Аз съм куче!" (в памет на Дизел)

След като всички медии във Франция и по света разказаха за героичната смърт на полицейското куче Дизел, загинало по време на спецакцията в парижкия квартал Сен Дени, във Фейсбук се появиха хаштагове с текст - Je suis chien! ("Аз съм куче!"). След "Аз съм Шарли!" и "Аз съм Париж!", беше логично, в духа на солидарното съпричастие, всеки да обяви на стената си, че е и куче. Не знам за другите потребители как е, но за нас, българите, този хаштаг е може би най- подходящият от всички досега. Защото ние никога не сме били и няма да бъдем Шарли и Париж, но винаги ще бъдем...кучета. С този наш кучешки български живот! Живот, който ни превърна в зли, вечно лаещи и зъбещи се кучета, вързани за късите синджири на робски манталитетната ни ограниченост и напъхани в малката колибка на провинциалното ни тесногръдие. Затова всеки българин много или малко спокойно може да заяви: "Аз съм куче!" Но с тази разлика, че ако френското куче е отишло на сигурна смърт заради служебния си дълг, то българското би отишло на смърт само заради... отчаяние. С тази разлика, че ако френското куче, макар и животно, днес го почитат като човек, то българското куче, макар и човек, днес не го зачитат и за...животно. С тази разлика, че ако френското куче си е заминало от този свят сито и достойно, то българското си заминава гладно и унизено. С тази разлика, че ако френското куче е било убито от чужденци, то българското - от свои си; ако френското се е изправило срещу врагове, то българското - срещу приятели; ако френското е обичало господарите си, то българското ги мрази; ако френското е можело да хапе, то българското може само да лае (и то във Фейсбук!). Но въпреки всички тези драматични разлики всеки българин може много или малко спокойно да заяви чистосърдечно на стената си "Аз съм куче!" и да продължи да си лае, докато Дизел мълчи с достолепие от паметната плоча на героите!

Ако Star Wars VII беше заснет от Боливуд

Ако Джордж Лукас беше продал правата си върху екранизирането на Междузвездни войни не на Уолт Дисни и Холивуд, а на Боливуд, тогава до какви ли драматични промени в сюжета и героите щеше да се стигне в дългоочаквания епизод VII - "Силата се пробужда"?!...

Може би такива... 

- Заглавието ще бъде "Скуката се пробужда";

- Продължителността на епизода ще бъде 3 часа, от които 2 часа героите ще се гледат умно и втренчено един в друг, без да си казват нищо, а през останалото време - ще има кахърно вайкане и плач, приключващо накрая с пищна сватба и кръшни танци в Тронната зала на бунтовниците!;

- Пожеланието "И нека силата бъде с теб!" ще бъде променено според контекста на индийската религиозна традиция - "И нека кармата бъде с теб!";

- "Тъмната страна на Силата" ще се нарича вече "Тъмната Индия";

- Принцеса Лея ще бъде наречена заради дребната си фигура  - "Малката булка", която ще си партнира с Вишванатан Соло, Джавахарлал Чубака, Махатма Джаба и Сикх Три Пи О!;

- Учителят Йода ще се прероди в свещена крава под името Йога, която, мучейки на хинди, ще продължи да обучава рицарите джедаи в основите на индуизма и индийската ядрена програма;

- Междузвездните битки ще се водят не с космически кораби, а с...летящи килимчета и свръхзвукови рикши!;

- Имперските щурмоваци ще си бъдат със същите бели униформи, само където на челото на шлемовете им ще я има традиционната червена точка на индийците - "бинди"; 

- Заради големите си заслуги към популяризирането на индийското филмово изкуство, копродуцент на продукцията ще бъде българската телевизия BTV, в чест на която един от протоколните дроиди във филма ще носи името Би Ти Ви. Но той ще умре още през първите 5 минути в битка с друг дроид, на име - Бе Не Те 1, преминал откъм тъмната страна на Силата, който убива със скука своите противници! Този дроид ще бъде основния злодей, останал от миналото, и именно от него скуката ще започне да се пробужда със страшна сила, заплашвайки да завладее не толкова Галактиката, колкото въображението на българските пенсионери!