подканваше хората дребна старица,
заглушена на града от моторния рев,
с надежда в очите, подобно искрица.
"Заповядайте, имам Ботев и Вазов!",
дори и тяхната поезия лев струваше,
но сред хорския шум и пушека газов,
никой не виждаше, нито я чуваше.
"Заповядайте, ако от стихове имате нужда!",
почти умоляваше минувачите забързани,
но тълпата за поезията оставаше чужда,
хванали телефоните, сякаш завързани.
"Заповядайте, от цената ще отбия!",
с треперещ глас старицата извика,
слушах я и идваше ми да се скрия,
като видях корицата на Ботев с лика.
Не издържах на погледа строг,
с който Ботев в мен се взираше,
но получих тежък морален урок,
от който съвестта ми се раздираше...
Няма коментари:
Публикуване на коментар