О, по- прекрасна от
теорема на Питагор,
Когато ви видях за
първи път, бях толкова аналитично объркан от съвършено пропорционалната,
геометрична красота на тялото ви, че за миг душата ми се превърна във величина,
която може да се изрази само с ирационално число. Линиите на лицето ви
очертаваха красива окръжност; очите ви изразяваха пленителна асоциативност; краката
ви бяха прави като бедра на равнобедрен триъгълник; гърдите ви имаха съвършен обем
и площ, с нежен овал и едва доловими остри ъгли в центъра ореола им. Наистина,
вашата красота беше толкова извън всяко познато ми матрично уравнение, че се
опитах чрез Теорията на вероятностите да ви докажа, да ви дефинирам, за да съм
убеден във вашето реално съществуване и възможност за емоционално решение. Но
вие бяхте по- абстрактна и трудна за дефиниране и от Теорията на хаоса. Опитах
се да ви параметризирам и да ви докажа чрез прости и рационални числа, но вие
бяхте отвъд тях – сякаш сте обратна на всичко тригонометрична функция; обратна матрица,
неподвластна на линейни комбинации. Затова се отказах да ви решавам, да ви
доказвам и обяснявам – та нима има открита формула за решаване на любовния
логаритъм!? Нима има открита Теория на любовта?! Не, няма! И не трябва да има,
защото тогава Любовта ще се превърне в суха математика с готови отговори, която
всеки може да решава. Тогава Любовта ще
бъде много лесен и логичен сбор от рационални
числа, който може да се постави под общ знаменател с всички останали чувства на човека. Тогава Любовта няма да бъде безкрайна окръжност, а правоъгълен
триъгълник, в който всички ъгли на гледни точки и чувства могат да се изчислят
до последният им градус. А аз не искам да ви обичам правоъгълно и праволинейно,
не искам да ви обичам матрично и метрично. Искам просто да открия медицентъра
на вашата душа, искам да открия сечението на вашето сърце, сборът на вашите
уникални качества, за да ги умножа по безкрайност. Така накрая дори между нас
да има деление, аз ще бъда удовлетворен, че поне с малко съм умножил любовта между хората и
съм доказал, че тя има константно присъствие и дълбок корен квадрат във всеки човек!
Алгебрично и
геометрично ваш: Питагор Донкин
Няма коментари:
Публикуване на коментар