На дядо първолачето

Дядо Асен идваше всеки ден на обяд в училищния двор, за да вземе своето внуче – първолаче. Младите все бяха заети с работа, затова нямаше кой друг да придружава детето по пътя от училище до вкъщи, освен дядо му, който беше свободен пенсионер. Прегърбен от годините и тежестта на усилния физически труд по строежите, дядо Асен слагаше раничката на своето внуче на рамото си, поемаше малката детска ръка и двамата тръгваха бавно към дома. По пътя обсъждаха как е минал учебния ден и какво имат да пишат за домашна работа. Дядо Асен живо се интересуваше, защото той и за това помагаше на детето – писането на домашни. „В тетрадката с тесни и широки редове трябва да напиша три думи с буквата Б!“, въздъхна първокласникът.  Дядото веднага даде три предложения – багер, булдозер и болт. Както винаги, той предлагаше думи от строителството. Думи, които означаваха толкова много за него – целият му живот! Дълги години беше работил с багер и булдозер – хиляди кубика пръст беше изкопал. Как да не предложи точно тези две думи!? А след това като монтажник на мостови конструкции, колко болтове беше завъртял с ключа, та сега да не врътне и един за домашна... Но внучето категорично отхвърли предложението:  „Стига с тези строителни думи бе, дядо, госпожата вече ми направи забележка!“  А?! Дядо Асен настръхна. Вярно, че и миналата домашна с буквата К бяха писали „кран“, „кофраж“ и „кирка“...Но какво от това – тази госпожа знаеше ли, че без тези три неща училищната сграда нямаше да я има и щеше да преподава отвън на полето. Дядо Асен отвори уста да защити честта и значението на строителните думи, но се отказа, като видя умоляващия поглед на първолачето. Можеше ли да откаже  - това беше на дядо първолачето. „Ех, добре де, нека вместо багер, да е бургия!“, каза си наум старият строител и махна с ръка...Двамата продължиха по пътя към вкъщи, хванати мило ръка за ръка. Дядо Асен изгледжаше сякаш още по- прегърбен под тежестта на годините, усилния труд по строежите и ...тези трудни домашни!