Ти ли си, Цецке, химн жално пела,
ти ли си мене цял мандат клела,
та мигрант ходя злочестен ази
и срещам роми, що душа мрази?
Бюджетът ли е само за избрани,
банките ли всички са обрани,
та мойта младост, Цецке, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат сирийски другари,
че с тях наедно и аз гладен се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост Герб попари!
Отде да знаят? Полицай нямам
да му разкрия що в досие тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
вси политици - от що страдая.
Много аз, Цецке, много мечтаях
Европа да видим двама,
сила усещах - що не желаях?
Но за вси Герб приготви ни яма!
Една сал ти за президент остана:
в урна твоя гласа ми попадна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да избера тебе горкана...
Президент, премиер, депутати мили
аз да прегърна искам със злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
Няма коментари:
Публикуване на коментар