Приказка за Калинка дебелинка с коремче от сланинка

Баба Дарина:

Вървяла по пътечка равна

една калинка бавна.

Стъмвало се в гората вече,

а домът й бил далече.

Опитала се да политне с крилцата,

но тежали й килцата.

Едва поемала си въздух от умора,

тя паднала, след като изгубила опора.

При падането счупила си крак,

а било в гората непрогледен мрак.

Някъде изкряскала зловещо сврака,

светещи очи на бухал дебнели в мрака.

Глутница вълци виели от глад,

душата на калинката треперела от хлад.

Останала в гората сам – саминка

таз изплашена до смърт калинка.

А мракът ставал толкова гъсто черен,

че дори и най- смелият, ставал неуверен.

В този късен  и самотен час,

в мрака чул се глас.

Глас на бухал, дебнещ в мрака,

накарал калинката със зъби да затрака.

Бухалът:

Чуваш ли как вълци вият на гладнo,

търсят плячка, облизват се жадно,

очите им святкат в мрака хищно,

да се съпротивляваш е излишно.

Та ти си такава повлекана,

виж се каква си дебелана!

Не можеш да направиш и крачка напред,

вълци обикалят навред.

Ще те хапнат вкусно за обед,

кръвта ще ти изпият с бучка лед!

Никъде не можеш да се скриеш,

дебелият корем е невъзможно да прикриеш.

Той изпъква отдалече,

вълците облизват му се вече.

Недей да се правиш на герой,

ти си просто топка лой!

Дори и Господ не харесва такава дебелана,

в този свят ти си нежелана!

Светът приема само красиви идеали,

а дебелите – вълците ги яли!

Баба Дарина: 

Бухалът калинката искал да погуби,

затова използвал думи груби.

Искал жестоко да я смаже,

от живота завинаги да я откаже.

Знаел той, че тя дълбоко страда,

че килограмите за ней са Ада!

Знаел как калинката да обезсърчи,

като й напомни, че коремът й стърчи!

Този корем, пълен със сланинка,

отдавна мъчел малката калинка.

Тя изпитвала от него срама,

животът превърнал й се в драма.

Ходела на фитнес, пазела диети,

но не изчезвал тоз корем проклети!

Изпъквал метри напред,

предизвиквал присмех навред.

И, ето, сега за капак,

от корема страдала пак.

Ако била слаба и вталена,

щяла да е за битки калена.

А тя лежала победена,

в своя провал убедена!

И не вълците били нейният враг,

а отчаянието, по- черно от мрак!...

...Но в този час, в гората, там,

появил се един хипопотам.

Той бил тежък на килограми

но не правел от това драми.

Напротив – живеел щастлив,

макар и дебел, чувствал се красив.

Вярвал, че Бог така го е създал,

и не килограми, а сила му е дал!

Сила да вдъхва на всеки кураж,

да бъде на духовно слабите страж.

Хипопотама:

Здравей, калинке малка!

Защо се чувстваш жалка?

Защо предаваш се без съпротива,

защо не вярваш, че си красива!?

Макар и с корем от сланинка,

ти си прекрасна калинка.

Бог ти е дал такова тяло,

но то е чудо цяло,

неповторимо, уникално,

направено за теб специално!

Няма никой друг на този свят

с подобен на тебе цвят,

с подобни на твоите краски,

с душа, копнееща ласки,

с криле, разтворени широко,

с лице кръгло, чернооко!

Та само корем ли Бог ти е дал,

Той и Синът си за теб на смърт е предал,

защото е искал да те спаси,

такава, каквато си.

В Неговите очи ти не си дебела,

а красива, уникална и смела.

Стани сега и опитай да летиш,

с вяра опитай страха да победиш.

Не само с криле се лети в Небето,

а и с Вярата в сърцето...

Баба Дарина:

Отишъл си по пътя хипопотама,

като мислел, че е разрешил тази драма.

Но калинката утеха не можала да намери,

продължила от страх да трепери.

Тя чувала как вълците идат със страшен вой,

но къде да се скрие, като била дебела топка лой!?

Всяка дупка й била тесна,

съдбата й не била лесна.

Нямало дупка, в която да се скрие,

затова изправила се, готова да се бие!...

Срещу нея идвал вълк, но малък,

на вид той бил слаб и жалък.

Калинката била категория тежка,

до нея вълкът бил като смешка.

Само с един удар на юмрука,

щяла да го прати на боклука.

А, ако и с корема го притисне,

веднага щял да писне!

Така калинката мила

добила кураж и сила.

...Коремът бил нейната сила

и с него тя врага победила.

Вълкът избягал от бойното поле изплашен,

досега не бил виждал корем по- страшен!

Калинка:

Сега разбирам защо съм дебела!

Защото Бог е искал да съм смела.

Защото е искал в този духовен бой,

да използвам коремчето си от лой.

Защото Той е любящ, родител мил

и всяка част от тялото ни е благословил.

И независимо дали сме слаби, дебели –

за Него е важно да сме духовно смели.

Защото Господ гледа не на лице,

Той гледа на нашето сърце.

А когато сърцето е смело,

какво като коремчето е дебело!?...