Звяра

Никога не бях виждал Звяра, само бях слушал митове и легенди за него. Всички така го наричаха и когато говореха за него, го правеха със страхопочит. За него се знаеше, че е на някой от многото обекти, които бяха възложени на нашата строителна фирма. Казваха, че това е багер с титанични размери и могъща сила- пред нищо не се спирал. Бил произведен някъде в Бавария и имал суров тевтонски "нрав"- двигателят му издавал толкова свирепо дизелово ръмжене, че прозорците и мазилката на къщите, покрай които минавал, се пукали от страховитите земетръсни вибрации. Затова Звяра се използваше само в краен случай при работа в градски условия. Предимно го пращаха на обекти, които са извън града. Или пък по селата, където най- много кокошките с по- лабилна нервна система можеха да снесат преждевремнно яйцата си от страх. Но този път ситуацията беше извънредна, защото изоставахме със сроковете- налагаше се да се копае бързо с голяма багерна кофа. А и теренът беше тежък за разкопаване- излизаха големи камъни. Тези камъни нямаше как да се оставят настрани, без да се натоварят веднага на камиони, тъй като съседното платно на ремонтиращият се булевард беше отворено за движение. Бяхме притеснени, почти отчаяни, че ще се провалим. Така дойде денят на истината. Дойде "тежката артилерия" на нашата бригада- Звяра! Караше го камион с голяма платформа. Когато камионът спря, всички гледахме така, сякаш виждахме не багер, а жив праисторически динозавър. Това наистина беше страховит звяр- истински колос на вериги, целият очукан, издраскан от скалите, с които се е борил през дългия си живот по строежите. Единият му фар беше счупен, което му придаваше зловещият вид на едноок ветеран, завърнал се от война. А кофата му имаше толкова хищно настръхнали нокти, че всички инстинктивно се отдръпнахме по- далече от нея. Сякаш ток премина през всички нас. Но не беше ток, а морална сила. Беше чувството, че не сме сами и че има надежда. Та можеше ли с такъв звяр в редиците да няма надежда?! Не, не можеше. И макар че Звяра не успя да запали и въобще не влезе в употреба, ние бяхме толкова окрилени, че свършихме работата дори предсрочно. Оказа се, че е имало един много по- силен и могъщ звяр от Звяра, за който никой от нас не подозираше. Това беше човешката Надежда!