Писма до моите деца: Очите на тъгата

вторник, 17 август 2010 г.

Очите на тъгата

Познаваш ли очите на тъгата?
Виждал ли си блясъка в тях?
Онзи нежен блясък на сълзата,
скрита неумело зад безгрижен смях...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Мили мои!

Здравейте, мили мои мъничета!

Кога ли ще прочетете това, което ви пиша? След най- малко 15-20 години. Когато вече ще сте пораснали- Саши ще е станал мъж, а Неви жена. Тогава ще получите това "писмо", което ще е пътувало толкова дълго. Ще е пътувало през времето, през всички тези години, стотици дни, хиляди часове и милиони секунди. Ще е пътувало през пространството- чрез Интернет ще е обиколило целия свят. Ще е пътувало през изгреви и залези, празници и делници, щастия и нещастия, начала и краища, раждания и смърти, за да стигне накрая до вас. Така получих и аз едно писмо от моя татко- ваш дядо. Беше ми написал едно писмо, когато бях в казармата. Най- обикновено писмо, което завършваше с "Обичам те, моето момче!"...Това беше единственото писмо, което татко ми беше писал някога- не се беше налагало да ми пише, защото никога не се бяхме делили. Но един ден смъртта ни раздели. Завинаги! Тогава потърсих неговото единствено писмо, изпратено до мен. Сега то идваше отново до мен- по- истинско и по- съкровено човешко от всякога. Идваше от толкова далече и от толкова близо, за да ми каже това, от което толкова имах нужда-"Обичам те, моето момче!"...Тогава плачейки, разбрах колко е хубаво да получаваш писма от своя татко. Затова и аз сега ви пиша, за да можете един ден да прочетете точно това- "Обичам те, моето момче!", "Обичам те, моето момиче!"

Писма до моите деца

вторник, 17 август 2010 г.

Очите на тъгата

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Местонахождение на посетителите

Брой посетители в момента

вторник, 17 август 2010 г.

Очите на тъгата

Няма коментари:

Публикуване на коментар

вторник, 17 август 2010 г.