вторник, 2 февруари 2010 г.

Тишината на Невичка


"Слепи са стъклата,
за всяка светлина,
не чувам сам шума на листата,
без твойта тишина"
Дони, "Твойта тишина"

Никой не носи такава тишина, както Невичка. Сутрин тя сяда на пода и започва да си разглежда любимите учебници по английски. Съзерцава ги и нещо тихичко си шепне на себе си. Коментира си картинките, които разглежда. Големите й очи греят, разширени от непринудена, детски простодушна радост. И някак в стаята става толкова тихо, че се чуват и най- деликатните звуци- тиктакането на стрелките на стенния часовник, горенето на огъня в печката и нежното разлистване на страниците, които Невичка разгръща бавно. Този звук на бавно разгръщане на страниците на учебника очертава с най- нежен щрих релефа на тишината в стаята. На тишината, която Невичка носи със себе си, със своите кротки жестове и мило съзерцание на света. Това е тишината на нейната детска душа...
...Утре, когато отида на работа в големия, мръсен и шумен град, тази тишина до болка ще ми липсва. И няма да чувам шума на листата без тишината на Невичка.

2 коментара:

  1. За пореден път чета за Невичка и ми става приятно и уютно :) Независимо, че вън е студено и градът наистина е голям и шумен, тази случка ме накара поне за мъничко да избягам от офиса :)И както обикновено, когато чета историите, се усмихвам и денят ми става по-добър!

    ОтговорИзтриване
  2. Знам, че ще се повторя, ама го правя с удоволствие:
    Невичка ми е любимката!! :))
    Пък и нали като си свършиш работата, ще се върнеш у дома и тя пак ще е там.. какво по-хубаво от това!
    Поздрави

    ОтговорИзтриване