Дневникът на един космически катаджия

Ден първи: 

Спрях Астрата зад един остър завой по Млечния път, скатах я до един по- голям метеорит, та да не се вижда, и зачаках с радара. Естествено - пръв нарушител беше руската станция "Мир". Отдалече я видях как неадекватно кръстосваше Млечния път - летеше ту в дясното, ту в лявото платно, аха, да се удари в една комета в насрещното. Дрегерът започна да издава звуков сигнал само от надписа СССР върху ламарините на станцията. Разбира се, аз като един добре подготвен служител на реда знаех как да кажа на всеки език в галактиката своята крилата катаджийска фраза "К' во праим ся?!" Затова посрещнах пилота на станцията с чист руски акцент: "Что сделаем севодня!?" А той, едва държейки се на краката си, имаше сили да каже само "Ну, заец, погоди!" и единствено липсата на гравитация в открития космос го спаси от падане в несвяст на земята...

Ден втори:

Този път спрях Астрата на тъмно, на обратната страна на Луната и зачаках да видя кой кара без включени светлини. По едно време гледам един американски астронавт крачи по лунната повърхност и си говорим сам: "Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството!" Помислих си: "Каква крачка бе, това да не ти е пешеходна пътека!?" Скочих пред него и му доказах, че един катаджия за глоба прави по- големи скокове и от човечеството!...

Ден трети:

Както си патрулирах по крайните квартали на Галактиката и в един момент покрай мен профучаха със свръхзвукова скорост една руска и една американска совалка. Натиснах газта и ги настигнах с Астрата. Присветнах им с буркана да спрат за проверка. "Какво е това бе, момчета?!", попитах ги строго. "Това е космическа надпревара!", отговориха ми дружно. Да, да, аз пасти ям - това си беше жива гонка! Извадих кочана с актове, но нарушителите се ядосаха. Американецът ме заплаши със студена война, а руснакът - направо с война. Аз нямах с какво друго по- страшно - заплаших ги с български мир. И те си платиха актовете мирно и кротко!

Ден четвърти:

Днес ме изпратиха да охранявам една зейнала насред Млечния път черна дупка. Учени от всички страни се чудеха какво да правят с дупката. Само Бойко Борисов знаеше какво - да я запълни с асфалт!

Ден пети:

Днес ме изпратиха на едно ПТП близо до Луната. Трябваше да регулирам междузвездното движение и аз започнах да пренасочвам всички халееви комети и метеорити по обходен път през Земята. Оправих движението за много кратко време, но с дългосрочни последствия. Когато вечерта се върнах на Земята, трябваше да пусна климатика - беше някак рязко застудяло, по улиците нямаше жива душа. Утре нямаше да има кого да глобя по пътищата - направо Апокалипсис!...

10- те Божий заповеди на Фейсбук

• Аз съм Фейсбук, Админ твой, Който те изведох от реалния живот и общуване;
• да нямаш други социални мрежи, освен Мене.
• Не си прави профил и никакво изображение в онова, що е в другите социални мрежи;
• не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Фейсбук, Админ твой, Админ ревнител, Който за профила на бащи баннвам до трета и четвърта рода децата, които не Ме ползват,
• и Който показва милост до хилядно коляно към ония юзъри, които Ме обичат и пазят Моите административни условия.
• Не поствай напразно името на Фейсбук, твоя Админ, защото Зукърбърг няма да остави ненаказан оногова, който поства името Му напразно.
• Помни съботния ден, за да го изчатиш;
• шест дена тагвай и поствай всичките си работи;
• а седмият ден е събота на Фейсбук, твоя Админ: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти;
• защото в шест дена създаде Зукърбърг Фейсбук и всичко, що е в него, а в седмия ден си почина и стана милионер; затова Фейсбук благослови съботния ден и го освети с монитора си.
• Почитай баща си и майка си, (за да ти плащат Интернета) за да ползваш дълго профила, който Фейсбук, Админ твой, ти дава.
• Не убивай, освен свободното си време.
• Не прелюбодействувай със снимките от морето на потребителите.
• Не кради чужди постове и статуси.
• Не лъжесвидетелствувай против ближния си, защото и ти достатъчно лъжеш на стената си.
• Не пожелавай профила на ближния си; не пожелавай снимката му, нито стената му, нито приятелите му, ни статуса му, ни тагването му, ни сръчкванията му  - нищо, което е на ближния ти юзър.

Ако Фройд беше разказал "Дядо вади ряпа"

Беловласият старец, архетип на атавистичното начало в българската национална душевност, пръв инициира съзнателно физическо и морално - волево усилие, за да извади огромната ряпа като образна метафора на дълбоките и неизкореними чувства за историческа вина и непреодолима робска обреченост, изправящи се със съдбовна сила по пътя на развитието ни. Но ряпата, която е и физически буквална изява на гравитационните сили, държащи българския дух дълбоко вкоренен в полето на примитивно - аграрния селски битовизъм, не помръдва, въпреки отчаяните волеви усилия на стария мъж. В тази емоционално гранична ситуация на изчерпване на съпротивителните сили, сработва типичният български мъжки синдром, при който моралната и физическа недостатъчност на мъжа се компенсира от активното женско участие в трудовия процес. Така на помощ на стареца идва бабата, която е събирателен морален образ на българката, поставена често под натиска на битовите обстоятелства в позицията на безлично - безволева и спомагателна на мъжа физически работна сила. Макар че с малко повече злорадо въображение, бабата може да се разгледа и като метафора на женската еманципация, дърпаща мъжа назад, настрани и надолу по пътя на неговото развитие и борба за екзистенциално оцеляване. Независимо от нееднозначната контекстуална семантика на бабата като художествен образ, нейната намеса в колективното усилие да се издърпа ряпата, остава без резултат, което налага спешната намеса и на внучето. Образът на внучето навява натрапчиво асоциативни мисли за често срещаната експлоатация на детски труд в българската реалност, както и за превръщането на децата в морални жертви на безкомпромисния родителски авторитаризъм, принуждаващ ги против волята им да дърпат непосилно тежките като приказната ряпа чужди амбиции. Внучето остава безсилно под тежестта на родителските свръхочаквания към него и това предизвиква възрастните да предприемат наистина отчаяни ходове, викайки на помощ кучето, котката и мишката да вадят с тях ряпата. Тези три антагонистично контрапунктни образи, в отношенията на които генетично, исторически и сценарно са заложени чувства на безкомпромисна взаимна нетърпимост, са колкото българска, толкова и балканска, драматично експресивна метафора на вечната вътрешна борба в душите, която в крайна сметка генерира не само разрушителна, но и съзидателна сила, способна да изкорени и най- неизкоренимата ряпа в полето на живота. И това е най- българската приказка, която някога е разказвана. Защото в нея се разказва как българина може да бъде силен именно защото винаги се...дърпа и репчи!

Любовното обяснение на един строител

Прекрасна непозната,

Когато ви видях за първи път, вие приковахте погледът ми като чук пирон в чамова дъска. В този момент нищо, дори клещи и тесла, не бяха в състояние да откъснат очите ми от вашата прекрасна фасада! Кожата ви - бяла като латекс, краката ви, сякаш изваяни на струг, талията ви - стегната като носещ трегер, косата ви, небрежно разрошена от вятъра подобно на баданарка след първа ръка боядисване - всичко във вас беше толкова пропорционално, премерено и нивелирано, без излишни фуги и грапавини, че...кофражите ми избиха! Да, ще ви призная като пред технически ръководител - всичко във вас беше така майсторски изпипано, че пожелах да мина една ръка по тялото ви. Но един подобен невъздържан жест щеше да бъде по- груб от фадрома, щеше да погази като руски булдозер романтиката на чувствата, които предизвикахте в мен. Тези чувства се разгоряха с изгарящата сила на оксижен в сърцето ми и ето, че сега аз изливам като бетонобъркачка бетон на плоча душата си пред вас. Надявам се, че няма да погледнете на мен с критичния поглед на технически ръководител, а с очите на зидар, който вижда и в най- ръбестия камък възможност той да бъде крайъгълен! Да, аз мога да бъда крайъгълният камък на вашата любов, солидният фундамент на вашето щастие и чувствата ми ще останат бетон докрай! Дори безпощадната корозия на времето не биха разколебали скелето и дълбоките основи на моята любов! Тя ще остане непоклатимо свързана с вас подобно на дюбел в стена. И един ден, когато булдозерът на смъртта наближи със страшна сила, любовта ни ще се възвиси като кулокран над времето и пространството, оставяйки следа, по- ярка от искра на електрожен...

Искрено, железобетонно ваш: Един строител 

Ако Любовта и Омразата бяха двигатели с вътрешно горене

Ако Любовта и Омразата бяха двигатели с вътрешно горене, какви ли щяха да бъдат техническите им характеристики?! Може би такива...

Икономичност: Като конструкция и принцип на действие двата двигателя са много стара инженерна разработка, датираща от Сътворението на света. През годините по тези двигатели са правени минимални функционални оптимизации, поради което те не се отличават с особена икономичност при натоварен режим на работа. Любовта и Омразата харчат много. Особено Любовта, работеща в условията на дълъг и неравен брачен път - тогава тя започва да "гори" от 10 до 15 на 100 нерви, пари и разочарования. Омразата също харчи много, от 10 до 20 на 100 жлъч и скандали, докато работи на брачен режим. Двигателите не позволяват поставяне на по- икономични газови уредби поради взривоопасност от всякаква конструктивна външна намеса.

Работа в зимни и летни условия:  В зимни условия, при ниски температури, двигателят на Любовта пали много трудно, с бутане и подаване на ток от външен източник. Докато достигне оптималната температура на страстта, двигателят работи на много ниски обороти, колебливо, на границата на угасването.За разлика от него, двигателят на Омразата се пали лесно, от раз, дори и при най- ниски температури, държейки високи обороти на гняв. През лятото и двата двигателя работят нормално, но от горещините понякога им избиват водните съединения на охладителната система и опасно прегряват.

Надеждност: През годините двигателят на Омразата се е доказал като по- надежден от този на Любовта. Той е мощен и безотказен, като издържа на продължителен пробег, понасяйки минимални амортизации, резервните му части са евтини и се намират навсякъде. За разлика от него двигателят на Любовта често се чупи, като ремонтите са разоряващо скъпи и се изплащат цял живот, резервните части са безценни и почти не се намират. Затова, за да се поддържа някаква оптимална надеждност, двигателят на Любовта трябва всеки ден да минава на щателни технически прегледи и тестове, на които трябва да се внимава за всеки подозрителен шум, скърцане и търкане. За да може работния процес да протича нормално, трябва редовно да се сменят въздушния и горивен филтър.

Трансмисия:

Двигателят на Любовта има много добър съединител, който свързва бързо и лесно отделните предавки. Същото важи и за двигателя на Омразата, с тази особеност, че нейният съединител не свързва, а отделя. При Омразата има една особеност - тя няма задна предавка и затова върви неудържимо и само напред!

Гаранционен срок:

За Любовта няма никаква гаранция. Докато Омразата е дългосрочно гарантирана!...

..Но точно затова Любовта е уникална - защото тя е двигател с вътрешно горене, който работи без никакви гаранции, без никакви резерви, без надежда, без икономии, чуплива, гаснеща, скъпа, понякога включена на задна предавка, но винаги готова да ни отведе обратно до своя Творец и Производител на Небето!

Ако Животът имаше спирачки

Ако Животът имаше спирачки,

щях да ги натисна,
за да спра забързаните крачки.

Щях да ги натисна,

за да спра думите груби

и гнева, преди да ни погуби.
Щях да ги натисна,
за да спра на отчуждението мраза,

заледило душата ни с омраза...

...Но само Смъртта може да ни спре,

за миг любов, преди човекът да умре...

Некролог на един Форд, каран в България

 Форд Ескорт (1997 - 2015)

...Никой не умира завинаги,
докато има кой да го мрази и обича.

С дълбоко прискърбие ви съобщаваме, че днес своя житейски, второкласен и магистрален път приключи нашият любим Форд. Километражът му достигна сетния метър, маслото му безвъзвратно изтече, фаровете му угаснаха завинаги, от него останаха само скъпите спомени и...още по- скъпите ремонти приживе. Той извървя труден и осеян с дупки български път. Един път, който ние извървяхме редом с него..., бутайки го да запали сутрин. Не беше леко, беше тежко - повече от един тон купе. Но той никога не възропта, никога не му се чу гласът, остана безмълвен, особено зимата, на минусови температури. Сега е тихо и самотно без него в автосервиза, вече не се чуват да тропат амортисьорите и клапаните му - дори и автомонтьорите плачат за него, останали сиротни и без работа. След него зейна дълбока празнина в нас - най- вече финансова! Тази празнина нищо не може да я запълни, освен потребителски кредит...Ние никога няма да го заменим с друг Форд. Боже, не и с Форд! Ние никога няма да го забравим - той ще остане до болка незабравим! Ние никога няма заобичаме друг Форд - това е невъзможно! Ние ще останем сами на пътя и ще продължим пеш, следвайки ярката следа от протекло хидравлично масло, която Форда остави след себе си. Ще изпратим пеш нашият приятел в последният му прощален път до автоморгата. И ще му бъдем вечно благодарни, че именно той ни научи на това - да вървим пеш, за здраве. Че ни научи да бъдем физически силни, бутайки го. Че ни научи да вярваме в чудеса, когато той запалваше зиме. Че ни научи да бъдем борбени, борейки се с тежкия му за въртене волан. Мир на ръждата му!

Панахидата ще се проведе на 27.04.2015 г. в централната автоморга   От опечалените.