На кой език да ти кажа, че те обичам?

На кой език да ти кажа, че те обичам,

кой е най- любовният от всички,

на кой любовта си мога да изричам

с най- красиво римувани срички?!

Френският е така напевно серенаден,

език на поети, парижки лиричен,

но дали като за мен е бил създаден,

за да изрази светът ми личен?!

Испанският е опияняващ- вино отлежало,

звучи като китара, среднощно разплакана,

но може ли на сърцето ми с тъга натежало,

да изрази любовта му, така дълго чакана?!

   

Немският е като команда строга,

стегнат, сякаш думите са в боен строй

но питам се дали с тях ще мога,

да изразя на чувствата нюансите безброй?!

Английският е достолепен,

език на лордове, облечени с власт,

но чудя се, до каква ли степен,

се изразява с него страст?!

Остана ми само един език пригоден,

с когото да изразя и без думи дори,

любовта си по начин най- мил и роден,

която без пламък в сърцето гори!

Това е езикът на мама и татко,

езикът, на който говори моето сърце,

с него мога чрез една дума, кратко,

да покажа на душата си скритото лице!

Накъде върви народа възродени?

Послание реших на този ден да пратя

до Кирил и Методий, солунските братя.

Реших да ги попитам нещо риторично

по тяхната специалност - граматично.

- Защо? - заговорих техните икони -

в азбуката ваша няма емотикони?!

Защо сте измислили толкова буквени знаци,

да тормозите ума на днешните хлапаци?

Каква е тази азбука - дълга цели метри,
не можахте ли "Ч" да заместите с чет'ри!?
Защо вместо "Ш", не използвахте шест,

тогава азбуката ви щеше да е дъ бест.

Защо решихте, че от наша азбука имаме нужда,

като можем да си пишем и на латиницата чужда.

Не искам да ви причинявам стрес,

но и "Под игото" излезе като есемес.
Тъжно е, но факт, мили наши азбукари,
днес всеки пише, както свари!
Цялата кирилица отиде в миграция,

остана шльокавата транслитерация!

Затова днес не сме убедени

накъде върви народа възродени:
Дали към светли бъднини,
или към тъмни мътнини!?

Върви, народе обезродени

Върви, народе обезродени,
към светла емиграция върви,
заради Герб, таз сила нова,
гражданство си поднови!

Върви към мощната Европа!

В миграционните вълни върви,

от бедност неизменно воден -

и Бойко ще те благослови!

Напред! Европата е слънце,

която с евро ще те сгрей!

Напред! Герб не пада

там, дето глупостта живей!

"Безвестен беше ти, безславен!...

О, влез в Парламента веч,

със сила демонстрирай воля,

ако трябва и със меч!..."

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни...

О, минало така лесно забравимо,

о, непоносими пенсионерски старини!

България не остана вярна

на достославний тоз завет -

и напук на народните страдания,

извършиха се предателства безчет...

Буен вятър стройна ела залюби

Буен вятър стройна ела залюби,

щом я видя, умът си по нея загуби...

Подари й букет от гръмотевици страшни,

запя й песни в хор от виелици прашни.

Милва я с ухания на бризове далечни,

окичи я с огърлица от камъни речни.

Довя й ехо от птичи песни сладкопойни

и шепота на морските вълни спокойни.

Поднесе й капки дъжд  - блестящи като мъниста,

освежи я с повей от утрин, събуждаща се чиста.

Покани я на валс от плаващи в ефира листи,

докосна я с трепета на хоризонтите лъчисти...

Направи всичко това, без да знае,

че елата само от...брадва ще се смае!

Какво да се прави,
отношението й е обидно,

но елата е дърво фригидно!

И за да може някой да я трогне,

трябва брадвата да му помогне!

Казарма за майките

Че казармата се връща в Новините обявиха

и майки - активистки като глутница завиха:

"Как така децата ни с автомат ще стрелят

и тонове картофи, лук с нож ще белят!?

Как сами ще си оправят леглата,

кой ще им помага в теглата!?

Как ще стават сутрин толкова рано,

как ще си кърпят на дрехата съдрано?!

Как ще живеят без телефон и чат,

как по плаца ще клякат и търчат?!

Кой ще им готви и баници меси,

как ще правят коремни преси?!

Как ще се тагват във Фейсбука,

как ще си изхвърлят сами боклука?!

Ех, че се падна тежка карма

нашите деца да влязат в казарма!"

Затова министърът е длъжен да предложи,

всяка майка военна повинност да положи.

И тогава ще имаме армия силна, жертвоготовна,
която за детето си ще вдигне и Трета световна.
От която дори и американските тюлени

ще бъдат с голи ръце победени...

Бабината стара къща

Тихо тлее на луната светлината слаба,
в сянката ѝ сгушена е къщата на баба.
Останала сама като сираче,
тъжно приведена, сякаш плаче.
Прозорците ѝ тъмни, по-мъртви от очи на сляп,
в кухнята отдавна не ухае на изпечен хляб.
Бурени са скрили пътеката на двора,
оградата е паднала, сякаш от умора.
Вратата на входа скърца унило,
лястовиче мъничко гнездо е свило.
И само то е живинка последна,
която стопля тази стряха бедна.
Само то, макар и да отлита есен,
се завръща пролетта с песен.
Но именно защото лястовичето се завръща,
продължава да е жива бабината стара къща!
Защото всяка къща е жива, не умира,
докато има кой в ней да се прибира...

За кожата на една череша

Крадец в черно, с маска се предреши,
за да краде с взлом от скъпите череши.
Излезе на пазара въоръжен с пушка
и взе една от бабите на мушка.
"Избирай - черешите или живота,
решавай бързо, недей се мота"
Бабата гледа като Рамбо, без да мига
и автомат изпод престилката повдига.
"Назад, черешите са скъпи,
ако ти е мил живота, тръпи!"...
...Ей, този свят морално хептен се омеша,
щом животът струва колкото една череша!