Аз не живея, аз горя (посветено на самозапалилата се Лидия Петрова)

Аз не живея, аз горя...
Ако се налага, дори и буквално,
колкото и това да е брутално.
Защото по- добре бих жива изгоряла,
вместо да тлея, сякаш съм умряла!

Аз не живея, аз горя...
Гори душата ми млада,
затова изгарям на клада.
Мислете, че съм луда или болна,
но когато горя, аз съм волна...
И дано искрица от огъня в мен
да пламне с лъчите на бъдния ден.

Кратка история на социалните мрежи, предшестващи Фейсбук в България

Фейсбук не е нито първата, нито последната социална мрежа в България. До масовото навлизане на Фейсбук в социалния (или по- скоро - асоциалния) живот на България, по нашите географски ширини през вековете се развиват най- различни форми на подобна комуникация между хората...

1. Социалната мрежа през праисторически времена: СКАЛНИТЕ РИСУНКИ 

Праисторическият първообраз на Фейсбук, това са скалните рисунки. Всяка една скала е била "стената", на която кроманьонският юзър е споделял статуси под формата на рисунки. Още от тези древни времена, юзърите в социалната мрежа са предпочитали споделянето на образи пред използването на писмено слово или друг по- интелектуален начин на комуникация. И тогава бутон "не харесвам" не е имало като опция, но всеки спокойно е можел да препикае нечий "статус" като израз на принципна позиция на несъгласие. Харесвани - нехаресвани, статусите са оставали за вечни времена поради липса на техническа опция за редакция и изтриване. Единствената редакционна намеса е била от страна на природата чрез ерозионните процеси, засягащи скалите с рисунките. В много случаи статуси и цели профили са били изтривани след природни катаклизми, а много юзъри са оставали завинаги офлайн след среща с агресивни потребители от животински вид...

2. Социалната мрежа през Античността и Средновековието: НАДПИСИТЕ ВЪРХУ КАМЕННИ ПЛОЧИ И КОЛОНИ

И до днес можем да прочетем знаменития статус "...Човек и добре да живее, умира и друг се ражда", копипейстнат с длето върху средновековна колона от юзър, подписал се под мисълта с никнейма хан Омуртаг. Някой се е опитал да изтрие статуса, като е хакнал колоната, за да я счупи не просто софт, а хардуерно. Но след преинсталиране на колоната, историческата рам памет е възстановена и статусът е сейфнат до наши дни. Той свидетелства, че юзърите от този период си чатят много активно на каменни плочи и колони, като използват уърдски програми на кирилица и латиница, играят активно на военно- стратегически игри онлайн и се тагват на най- различни места във Византия, най- често след екскурзии до стените на Константинопол. По това време командата за изтриване на профили се е изпълнявала не с клавиш Delete, а с...меч! 

3. Социалната мрежа през Възраждането: СЕДЯНКАТА

Социалната мрежа в България става за първи път истински директна и непосредствена по време на възрожденските седенки. На тях юзърите си комуникират активно, като споделят мисли и песни онлайн, на живо, без да използват виртуални стени за целта. Макар че по това време стените, наречени дувари, се използват за първи път, за да се прикрие личния живот на едни юзъри от други юзъри, ползващи се със статута на системни администратори в мрежата. Тези администратори имат всички права, образно казано - те колят, те бесят в мрежата, затова през този период тя е, колкото открита, толкова и прикрита. На много от юзърите им се налага да комуникират в мрежата под най- различни никнейми, прикриващи истинската самоличност на профила. Пословично известен със своите многобройни никнейми е Васил Левски, който навсякъде се регистрира с различно юзърско име и профилна снимка за заблуда на администраторите. Този период е уникален с това, че стените служат не за споделяне, а за прикриване на женската хубост, защото по това време мисълта "много хубаво не е на хубаво" се превръща в неизли(е)чим профилен статус на цяла една социална мрежа...

4. Социалната мрежа през Комунизма: СБИРКИТЕ НА Е.Ж.К. (Една жена каза)

През комунистическата епоха функциите на социална мрежа се поемат от повсеместните квартално - махленските сбирки, представляващи нов тип седенки, но изцяло женски, на по едно кафе и цигара, на които активно се споделят статуси, започващи с крилатата заклинателна фраза "Една жена каза..." Тези женски форумни сбирки на по кафе и цигара се превръщат в протообраз на Фейсбук, изпълнявайки неговата съвременна функция на битово - квартален клюкарник, в който всичко, без политическата власт, е обект на жълт показ и интерес. По това време социалната мрежа започва да развива качеството си на комуникационна среда, в която  данните се разпространяват от уста на уста (както и от крака на крака) със скорост много по- висока от съвременните мегабити в секунда на Интернет. Така в Е. Ж. К. двама млади може току- що да са се срещнали, но вече за тях се коментира, че са женени с дете... 

5. Социалната мрежа в началото на демократичния преход: ПРОТЕСТНИТЕ МИТИНГИ НА СДС

"...45 години стигат, времето е наше!" - това е един от крилатите статуси, около който идеологически се обединяват хиляди юзъри на новата форма на социална мрежа, каквито стават протестните митинги на СДС в началото на демократичния преход. На тях за първи път се оформя стадният модел на функциониране на една социална мрежа. Вкарани в този модел, юзърите постепенно губят своята профилна индивидуалност за сметка на тълпата и стадния инстинкт. Споделянето на статуси става все по- плакатно клиширано и кресливо. По това време профилите не се трият, а политически "отлюспват". Появяват се първите хейтъри, докарани до това състояние от безработицата и финансовата криза. Появяват се юзъри с малко налична рам памет в главата и софтуер в душата, но затова пък със здрав хардуер на ръцете и вратовете. Те започват да комуникират с останалите юзъри в мрежата, използвайки вместо думи, юмруци и мускули..

...Така, когато се появи Фейсбук като поредна форма на социална мрежа в България, проблемът е не в какво ни превърна той, а в какво го превърнахме ние. Защото някак неизбежно, водени от инерцията на цялата тази кратка история на социалните мрежи в България, ние превърнахме Фейсбук в място, в което вместо юзъри, примитивни кроманьонци споделят снимки на стените си, без да използват никакви човешки думи. Превърнахме Фейсбук в място, в което вместо юзъри, средновековни варвари използват латиницата, сякаш тя е официална писменост. Превърнахме Фейсбук в място, в което вместо юзъри с истински имена, зад дебели стени от никнейми се крият роби. Превърнахме Фейсбук в място, в което вместо юзъри, се срещат само клюкарки и вместо индивидуалности, има само тълпи от пъчещи мускулите си комплексари.

Дневникът на един Опел, попаднал в Ада

Ден първи:

Скъсах ангренажен ремък, избиха ми буталата и бързо предадох Богу двигател! В първия момент, като започнах да се възнасям на Небето, помислих, че ме вдигат на крик в някой сервиз, но монтьорите около мен имаха някак подозрително чистобели работни гащеризони и не псуваха на майка, докато ми вадеха двигателя от коша...Оказа се, че това са  ангели, които ме вдигаха за Оня свят. Видях само как купето ми остава там, долу на земята да гние в моргата, а двигателят ми се понесе към Небето. На Небесната порта ме посрещна Свети Петър с ключове в ръка и строго изпитателен поглед. Така някога с ключове в ръка и строго изпитателен поглед ме посрещна и първия ми собственик, след като ме купи от магазина. Е, това със сигурност беше не първият, а последният ми собственик! Тръпки ме побиха - първият собственик ми взе здравето, последният щеше да ми вземе душата! Той само попита съпровождащите ме ангели: "Марка!?" Отговориха му в един глас: "Опел!" Присъдата последва мигновено: "Щом е Опел, значи е за Ада - в Рая не влиза нищо гнило!"...

Ден втори:

И ето ме в Ада. Последните години от живота си прекарах в България, така че Ада ми се видя като Рай пред нея. Вярно, и тук пътищата бяха като българските - целите в дупки, но поне нямаше катаджии, а дяволи, които бяха много по- малко алчни и нагли от тях...Първите дяволи, които ме посрещнаха, ми се заканиха: "Ще те смажем!" Отговорих им:"А дано ме смажете, карам с едно масло от сто хиляди километра!" Други пък ми се заканиха, че ще ме горят в огън - тези типове знаеха ли един Опел в България колко пъти му завира антифриза и прегрява двигателя!? Други се провикваха: "Ще ти отровим душата!" Но скоро и те се отказаха, като разбраха, че фабрично двигателят ми е без катализатор за отработените газове...

Ден трети:

Днес присъствах на жестоко наказание, което се извърши за назидание пред всички - сложиха ограничител на педала на газта за намаляване скоростта на едно BMW! Всички насъбрали се баварци в публиката заплакаха горко за мъченика. Да им имам проблемите баварски!

Ден четвърти:

Дяволите още се чудеха с какво могат да накажат един Опел, след като той си е наказан по дифолт! Най- накрая решиха - щяха да ме накажат с италиански шофьор. Дадоха ме на един млад италианец, работил на земята като разносвач на пици в Милано. Италианецът ме форсираше, дрифтеше, не ми сменяше маслото и филтрите с години, но не ме сломи. Дяволите ме гледаха и се чувстваха по- наказани те от мен, отколкото аз от тях! Този поглед ми беше много познат - всеки, който ме караше досега, гледаше така...

Ден пети:

Днес присъствах на още едно публично наказание - накараха един Форд Ескорт да запали и да заработи през зимата. О, чудо, той успя да запали от първия път! Така вместо назидание, наказанието предизвика всеобщо удивление пред този чутовен подвиг - гледахме на Форда като на възкръсналия Лазар. Дяволите се ядосаха и обрекоха клетата му фордска скоростна кутия на вечни мъки и издевателства - пратиха го на едно многодетно ромско семейство пазарджиклии!

Ден шести:

Днес пристигна един Фиат от България. Вкарали го в Ада, защото се беше възнесал на Небето...без винетка!  Мислил си, че тука е като в България и може да мине метър. Е, успя да мине...Адът е на един метър разстояние от Рая!

Ден седми:

Все повече се убеждавам, че Адът е място, сякаш създадено в завод на Опел - обречено на вечно гниене, клетви, подигравки и отрицание. Докато Раят сигурно е произведен от Мерцедес - всички разказват, че там е просторно, комфортно и уютно като в S класа, направо съвършено! Но дали един Опел би се чувствал на мястото си там!? Едва ли! А не е ли Раят точно това - място, на което да се чувстваш на мястото си!? Затова се чувствам райски в Ада - защото знам, че е по- добре, отколкото да се чувствам адски в Рая!

Ден осми:

Днес в Ада пристигна един Мерцедес S класа. Когато се видя заобиколен от тълпа Опели, цитира Жан Пол Сартр: "Адът - това са останалите хора!" Не го разбрахме какво искаше да ни каже, та ние не бяхме хора, а Опели...Най- райски щастливите Опели в Ада!

Ако Фройд коментира мача Бразилия - Германия

Началният съдийски сигнал инициира тази колкото физическа, толкова и психологическа колизия между еманацията на два контрапунктно различни типа народопсихология. Бразилските футболисти като типични латиносубекти, обременени от етногенериран синдром на крайна емоционалност, граничеща с детска наивност, започват  мача с хаотични атаки, издаващи тежки форми на личностен психологически инфантилизъм у техните нападатели. Германските футболисти отразяват атаките чрез рационално - прагматично осмисляне на кризисните ситуации пред тяхната врата. Сработва и друг, типично арийски защитен психомеханизъм - исторически обусловената проява на безкруполно отношение към противниците. В резултат на това в тези начални минути на мача в поведението на бразилците започват да се проявяват и първите издайнически индикации за изчерпване на морално - съпротивителните и атакуващи сили. Бразилските играчи чисто жестомимично не успяват да инплицират своята психологическа лабилност - хващат се за главата, поглеждат с отчаяние към Небето над Бело Оризонте, търсейки теологично обяснение за своите игрови неудачи. Тези прояви на емоционална уязвимост изпращат леснодоловими сигнали на подсъзнателно ниво до първичните инстинкти на агресия, заложени в немските нападатели. Германското нападение използва игровата реалност, за да прояви морално регламентирано агресията на своя исторически потискан комплекс за свръхчовешко ницшеанско превъзходство спрямо по нисшите раси. За броени минути резултатът става катастрофален за бразилците, чийто морални фундаменти рухват под непоносимия товар на генериращото им с в хода на провала чувство за вина. Тежестта на тяхната почти библейски контекстуална виновност, респективно - греховност пред свръхочакванията на Бога и Нацията, ги смазва тотално и превръща в още по- лесна жертва на хищнически разгръщащия се немски футболен реваншизъм. Така резултатът става не просто катастрофален, а апокалиптичен за бразилските футболни, социални и религиозни устои. Те рухват, защото са бутафорно - симулативно генерирани, за да прикрият Истината за реалното личностно и национално състояние. Мачът се превръща в почти цинична саморазправа на немския реализъм със сапунения латиносериален инфантилизъм на бразилците. Но краят на мача остава отворен с вечната дилема на човешкия морален избор между удобната бразилска Илюзия и непоносимата немска Истина.  

.Като Марадона

Това се случи преди много години, през едно футболно лято. Тогава на световното първенство по футбол Диего Марадона твореше феерия от зашеметяващи финтове по терените на Мексико. Децата от махалата гледахме мачовете през деня и вечер излизахме да играем на улицата, вдъхновени от Марадона. Всеки се опитваше точно като него да вземе топката и да се понесе с нея неудържимо напред, сам срещу целия противников отбор. Но на улицата, където играехме, живееше един невротизиран старец, който не издържаше на нашите викове след вкаран гол и излизаше да ни гони със секира в ръка. Всички се страхувахме от него, защото изглеждаше така свиреп в яростта си, че може би наистина беше готов да ни съсече със секирата, ако ни хванеше. Една вечер той изскочи изневиделица, когато най- малко го очаквахме. В последния момент го видяхме как се приближава с разпенена от злоба уста, размахвайки голямата секира. Всички го видяхме, без едно от момчетата, което в този момент водеше топката. Викахме му да бяга, но то не ни чуваше. Водеше топката в хипнотичен унес, все едно беше в друга, по- красива реалност. Приближаваше се право срещу стареца. Сблъсъкът между реалност и илюзия беше неизбежен. Притаихме дъх, нямахме сили да викаме. Настана тишина, макар старецът да крещеше. Времето спря, макар секундите да летяха неумолимо, приближавайки момента на сблъсъка. Оставаше само един миг, една крачка. Нашето момче водеше топката с десния крак, направи лъжливо движение с левия, накланяйки тялото в тази посока, но продължи точно в обратната и преодоля стареца. Направо му скри топката! Преминавайки покрай него, отскочи с красив полет встрани - главата му беше устремена напред, ръцете разперени широко, косата развята, краката свити грациозно в коленете. Приличаше на елен, подгонен от ловци, който бяга неистово за живота си, надскачайки всичко и себе си дори. При стъпването на земята за миг се наклони и щеше да изгуби равновесие, залитна напред, но в последния момент овладя тялото си и продължи да води топката към опразнената противникова врата, където вкара гол...След като вкара гола, се обърна назад и тогава се събуди от този сън наяве. Тогава осъзна, че не беше преминал през противников играч, а през стареца със секирата. Разбирайки какво беше направил в действителност, момчето се вцепени от ужас. Този път приземяването от полета на бляна върху твърдата земя на реалността беше по- опасно от стъпването накриво след скока. Добре, че някой силно му извика да бяга и това го изкара от вцепенението на ужаса. Иначе този път, когато погледна реалността с очите на страха, нямаше да може отново да я финтира и да полети над нея...

Ако имаше Световно първенство по футбол на животните

Цитати от коментари на мачовете:

„...Таралежите влизат много остро за всяка топка!”

„...Мечките проспаха всички положения в мача!”

„...След поражението, на вълците им идваше да вият от мъка!”

„...Лисиците успяха да излъжат тактически противника си.”

„...Играта много загрубя, но беше голяма грешка кравите да излизат с червени фланелки в мача си срещу биковете!”

„...Котките винаги са играели много, дори прекалено настървено срещу мишките.”

„...Отборът на орлите е най- възрастен на първентсвото. Най- младият играч в техния отбор е само на 150 години.”

„...Отборът на прилепите категорично се обяви против включването на осветление на стадиона по време на вечерните мачове!”

„...Къртиците подкопаха морално и физически противниковия отбор!”

„...Отборът на овцете помисли, че съдията е пастир и започна да следва всяка негова стъпка, вместо да играе за топката.”

„...Жирафите изцяло разчитат на високи топки.”

„...Отборът на хамелеоните е абсолютно незабележим на терена.”

„...Прасетата не се притесняват от дъждовното време, дори предпочитат терена да е разкалян!”

„...Отборът на агнетата тотално подмени своята селекция покрай великденските празници.”

„...Вратарят на слоновете избягва да застава в рамките на своята врата, защото се страхува да не се заглави.”

„...Отборът на лъвовете има убийствено нападение!”

Какви коли щяха да карат приказните герои, ако бяха реални личности!?

Какви ли коли щяха да карат приказните герои, ако бяха реални личности!? Може би такива...

Кашчей Безсмъртни  със сигурност щеше да кара Фолксваген Голф...с пернишка регистрация. Та как иначе!? Такава кола може да се кара само от безсмъртен!

Баба Яга щеше да кара или Форд Ка, или БМВ тройка. Защо ли? Защото, карайки Форд Ка, ще има нещо, което да е с по- зъл вид от нея и така страховитата й външност няма да бие толкова драматично на очи. А БМВ - защото баба Яга все с нещо ще трябва да...лети!

Звярът (от приказката "Красавицата и звярът") щеше да кара Лада Нива, защото тази кола предлага условия, които...просто не са човешки!

Седемте джуджета щяха да ползват услугите на софийския градски транспорт. В него хем ще могат да се съберат всичките наведнъж, сякаш са натъпкани в малката им къщичка, хем обстановката ще им бъде достатъчно сюрреалистична, подобно на приказките, хем от предлаганите там условия и отношение ще се чувстват толкова унизени, че никога няма  да забравят кои са  - едни измислени, дребни, невзрачни джуджета!

Храбрият оловен войник - за него не знам каква кола щеше да кара, но със сигурност знам каква кола никога няма да кара - Опел! Колкото и да е храбър, той все пак е от олово, затова не би рискувал да хване ръжда от Опела и да изгние заедно с него!

Змей горянин щеше да кара някой високопроходим джип Тойота Лендкрузър, с който хем ще може да се движи свободно, както в приказния си живот из горите, хем ще има събрат по съдба, който гори бензин като...змей!

Принцесата (от приказката "Принцесата и граховото зърно") щеше да кара Мерцедес - за личност с такава тънка чувствителност към най- деликатните неравности само мекото окачване на S класата би удовлетворило високите й изисквания за комфорт.

Юнакът (от приказката "Тримата юнаци и златната ябълка") щеше да кара Опел, защото само окачването на опелите може да издържи на...юнашко каране, а счупи ли се, излиза по- "златно" и от златната ябълка!

Гъливер щеше да кара Смарт, Форд Ка или Мини Купър - той е свикнал да живее с...лилипути!

Червената шапчица щеше да кара трабант от чисто стратегически съображения, а именно - за да има какво вълка да захапе, схруска и гложди, докато тя избяга по- далече от гората при нова среща с него...

Аладин (от приказката "Аладин и вълшебната лампа") щеше да кара някой вечно "лаком" за бензин американски пикап - Форд или Додж. Първо, защото Аладин е от арабския свят - там имат достатъчно петрол. А и защото ще е свикнал...лампата все да му свети на червено!

Пинокио, разбира се, е италианец и щеше да си кара италианска кола  - Фиат. Та какво по- голямо "дърво", което да е подходящо за него, от Фиат!?