Когато лятото свърши, преди да е започнало

Понякога лятото свършва, преди да е започнало...

Последна сълза

Последна сълза се стича по лицето,
най- човешката сълза изплакана;
откъснала се с болка от сърцето,
последна нежност, неистово чакана.

Когато след миг дойде Смъртта
и тихо се хлопне вратата-
Животът ще тръгне към вечността,
а след него ще остане сълзата.

С деца на море: Метереологична прогноза за морето

Метереолозите още се чудят на какво се дължат високите температури през това лято на морето. За първи път температурата на морската вода достигнала 29- 30 градуса! Бум на пострадалите от високата температура- топлинни удари, кожни обриви...Коя е причината?! Отговарям, макар да не съм метереолог. Причината е тази, на снимката. Това е още едно Слънце, което грее на морето. Грее, та се скъсва! Макар и да е още малко слънчице, то си е опасно- има голяма опасност да изгорите от обич, когато го видите как грее...

С деца на море: Жестока игра с морето...на живота

Морето беше бурно. Големи вълни заливаха брега. Двамата със Сашко, седнали на пясъка, очаквахме напрегнато всяка следваща вълна. Такава беше играта, която си измислихме. Написахме имената на Мамето, Невичка, Сашко и моето върху мократа пясъчна ивица до морето и чакахме кое име ще бъде залято от вълните. Победител щеше да бъде този, чието име остане последно на брега на морето, без да е заличено от вълните. В началото ни беше забавно. Една вълна докосна с върха си името на Сашко и изтри буквата Ш- така името му стана Сако. Но някак неусетно играта загрубя- стана жестока, след като една голяма вълна стигна до името на Невичка и го заличи напълно. Не остана и спомен от него- направо го помете, изтри го без следа. Усетихме, че това не беше просто игра- беше онова, което един ден щеше да се случи с всеки един от нас. Вълните на Смъртта щяха да ни достигнат, за да ни заличат от брега на Живота. Рано или късно. Защото всяка следваща вълна ставаше все по- голяма и все по- неизбежна. Но и все по- красива. Красива като неистовата вяра, че всичко е само една игра, макар и жестока игра, но игра. А човекът е най- човек, когато играе...
...В памет на Боян, който игра до последно жестоката игра на Живота.

С деца на море:...И вятърът в нашите коси

"...Сега сме само аз и ти...И вятърът в нашите коси."
Тази снимка стана знакова за нашето Море 2010 г. Защото това беше морето на Невичка. Нейното първо море. На тази снимка аз я питам дали е щастлива, а тя ми отговаря с вик: "Да-а-а-а-а-а!" Викът й полетя на крилете на чайките, със силата на вятъра, който си играеше с нейните коси. Бяхме само аз и тя. И вятърът в нашите коси.

Нашата красива Маме

...Очите й- поезия и песен,
носталгични като късна есен...

Пред нас е само морето

Всяко нещо е най- красиво, когато предстои. Или, когато е отминало. Сега пред нас е само морето. То ни предстои. И затова е най- красивото море, защото е предстоящо. Толкова близко предстоящо, че можем да го видим и без да го виждаме- как пречупените лъчи на слънцето искрят в неуловима игра на светлосенки, как синият цвят нежно се прелива във всички свои нюанси, как вълните се надигат като могъщ пулс, как се разбиват в брега на хиляди блестящи пръски- разкошно разтворени ветрила от вода, как слънцето изгрява на далечния хоризонт сред тишината на събуждащия се ден, как залезът си тръгва печално уморен, оставяйки пурпурно червена следа- мълчаливо угасваща пътека , водеща до тънката линия на хоризонта...
...А след 5 дни, когато ще чета написаното, морето вече ще е отминало. Ще е останало само ехото от детския смях на плажа, ехото от плясъка на вълните, които докосват с нежен допир пръстите на краката...И тогава ще разбера, че морето продължава да е най- красиво и когато е отминало. Защото тогава...Заслушан в шепота на вълните, в тихата изповед на морето, чувам мълчанието на сълзите, с които ми плаче сърцето. Чувам как всяка вълна своя бряг си намира, целува го нежно и красиво умира...
Но това ще бъде след 5 дни. А сега пред нас е само морето. Някъде там, на крехката граница между вчера и утре, в нашето единствено и неуловимо днес, което ни принадлежи...
До нови срещи, моряци!