Професиите, за които мечтаеха децата

Полицай, лекар, певец, дизайнер, модел- това са професиите, за които мечтаят децата днес.А някога децата бяха други- друго беше времето, други бяха и мечтите им. Други бяха професиите, за които мечтаеха те...

1. КОСМОНАВТ:
Нямаше дете, което да не е гледало трилогията "Междузвездни войни" и да не е пожелало в мечтите си един ден, когато порасне, да стане космонавт...като Люк Скайуокър. Това беше изключително атрактивна професия- летиш си с космически кораб от планета до планета, срещаш симпатични извънземни, излъчват те по телевизията, когато политаш и те посрещат като герой на социалистическия труд, когато се връщаш на Земята... Ех, та не станах космонавт- сега щях да си живея живота на Марс и хич нямаше да ми пука, че на Земята има световна финансова криза!
2. ШОФЬОР НА ТЕЖКОТОВАРЕН КАМИОН "РОМАН ДИЗЕЛ":
"Роман Дизел" не беше камион, а свиреп звяр.Чудовище! Двигателят му ревеше толкова силно, че прозорците на къщите започваха да треперят, мазилката се пукаше, кучетата виеха на умряло, кокошките снасяха преждевременно...Настъпваше истински Апокалипсис! Шофьорът на "Роман"-а имаше не по-малко апокалиптичен вид- с мазно рошава коса, набола брада и горилски космато шкембе, изкочило над колана, разкъсвайки две от копчетата на ризата...И едно от копчетата на панталона. Ехххххх! Гледхме го и копнеехме да му имаме камиона и...шкембето. Днес имам само второто! Пак е нещо...
3.БАГЕРИСТ:
Гледахме как кофата на багера се забива в земята и започва да дълбае с железните си зъби, стържейки скалите. Предните гуми се повдигаха от тягата, двигателят се напрягаше с дрезгав рев, а багеристът пушеше невъзмутимо своята цигара без филтър, която догаряше със син облак дим, висейки залепена за долната му устна... Всеки се прибираше вкъщи и вече знаеше какво иска от живота- багер и една цигара "Арда" качак- убиец!
4.КАРУЦАР НА ТЕКЕЗЕСАРСКА КАРУЦА:
Текезесарските коне!Те бяха истински левенти, с горда стойка, релефни мускули, дълга, буйна грива и войнски достолепно излъчване. Да държиш юздите на тези хали, които не трепваха дори когато дърпаха каруца, пълна с 60 чувала картофи- това беше мечта!
5.ЛОКОМОТИВЕН МАШИНИСТ:
..."Бързият влак от София за Пловдив пристига на втори коловоз.На втори коловоз пристига Бързият влак от София за Пловдив". Кое дете не настръхваше, когато чуеше обявяването на пристигащия влак?! Кое дете не си протягаше главата в опасна близост до линията само и само за да види влизащия в гарата влак?! Кой дете не мечтаеше да бъде на мястото на машиниста, който натиска свирката на локомотива?!Нямаше такова дете.Нещо повече- и днес йощ влакът, щом скорост зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
...Ще ме прощава Вазов, че така кощунствено го перифразирам, но само неговото гениално перо е способно да опише поетичната възвишеност на този светъл блян. И на всички тези професии, за които мечтаеха децата.

Там горе някой ви обича!

Саши и Невичка, улисани в игра на двора. Невичка, мило клекнала като патенце. А Саши, клекнал, за да й обясни сюжета на момчешката си игра. Невичка обаче не внимава много какво се опитва да й обясни бати. Ту поглежда загрижено към разкопчаното си сандалче, ту по женски клюкарски хвърля едно око настрани, където минава комшийската котка. Саши си кара количката, бръмчейки с уста:"Брррррррр!" Невичка тихо призовава котката:"Мияууууу!" А аз съм някъде над тях, на терасата, гледайки ги отгоре колко са мънички в своята детска игра. И съм сигурен, че освен аз, там горе още някой ги обича, докато ги гледа как се забавляват...

Радио "Гласът на Москва"

От три вечери насам малките заспиват, слушайки...радио "Гласът на Москва". Открихме го случайно. Просто една вечер, след като се уморих цял час да им разказвам приказки за лека нощ, накрая пуснах радиото. С леко пращене, жена, говореща на руски, започна да чете новините по радио "Гласът на Москва". Саши и Невичка, както се въртеха в леглата си неспокойни, изведнъж притихнаха, заслушани в този глас. Гласът беше толкова руски приказен. Така си бях представял, че звучи гласът на Василиса Прекрасна от руските вълшебни приказки. Глас, необятен като руската степ. Глас, топъл като пламъка в онези старинни руски печки, върху които зимата се спи. Глас, уютен като руските къщички от дърво с брезички в двора. Глас, който те отвежда дълбоко, дълбоко в поезията на руската душа...
...И така радиоводещата четеше новините от света- новини за икономическа криза, политика, войни, катастрофи, природни бедствия. Но ние не ги чувахме. Чувахме само "музиката" на руския език. И заспивахме в пълен мир. Толкова далече от световните новини и толкова човешки близо един до друг- аз, Саши и Невичка.
.

"Ти пъ ше каешшшшш!"

Сашко винаги е имал таланта да превръща съвсем обикновени фрази в сентенции. Първостепенно значение за постигането на това има чисто количественият показател на използване на въпросната фраза в ежедневния речеви процес. Или казано с по- прости думи- повтарянето на фразата след всяка втора дума по време на диалог. Следващ по значение фактор, е качественият. Фразата се изговаря по уникален интонационен и лицево пластичен, жестомимичен начин. Така тя се натоварва с допълнителна асоциативно- образна сила на въздействие върху сетивата на слушателите. И фразата се превръща необратимо в сентенция...
Пример: "Ти пъ ше каешшшш!"(превод: "Ти пък ще кажеш!")
Един ден Сашко си дойде от Детска и започна на всяка втора дума да казва "Ти пъ ше каешшшш!" По повод, и най- вече без повод- за всичко ни отговаряше с "Ти пъ ше каешшшш!" Явно беше някаква особено популярна фраза от речниковия фонд на децата от Детската. Може би това беше тяхната фраза- отрицание на реда и дисциплината там. В началото ние много се дразнехме и борехме срещу тази фраза. Но се получаваше ефектът на плевела- колкото повече се опитвахме да изкореним тази фраза, толкова повече тя избуяваше с нова сила. Нещо повече- някак неусетно тя покълна и в нашата родителска реч. Първо започнах да я сънувам. Чувах на сън гръмовното ехо от гласа на Сашко: "Ти пъ ше каешшшшш!" Събуждах се и в съзнанието ми продължаваше да отеква "Ти пъ ше каешшшшш!" След това започнах наум да отговарям на хората, с които си говорех в ежедневието "Ти пъ ше каешшшш!" На устата ми беше веднъж да го кажа и на шефа, когато ми поставяше служебна задача за изпълнение - "Ти пъ ше каешшшш!" Накрая с Мамичка не издържахме и както си говорехме за някакви сериозни семейни неща, изведнъж изревахме: "Ти пъ ше каешшшшш!" С тази фраза избухна цялото ни стаено напрежение от ежедневието. Тя действаше някак облекчаващо, приятно отричащо системата. И епидемично заразно! Започнахме и ние по повод и без повод да си отговаряме по този начин. Заразиха се и баджанака с балдъзата. "Ти пъ ше каешшш!" започна да циркулира по ефира на Интернет, докато си пишехме на Скайпа. Или, докато си говорехме по телефоните. Дори си мисля, че ако покрай изборите бяхме основали национално движение "ТПШК", с предизборен лозунг и платформа "Ти пъ ше каешшшшш!", щяхме да влезем и в Парламента като водеща политическа сила. Тогава познайте какво щяхме да кажем на наблюдаващите еврокомисари за България- "Ти пъ ше каешшшшш!"...
...А вече съм сигурен какво ще ми кажете и всички вие, които ще прочетете написаното. Можем да го кажем заедно, в един глас:"Ти пъ ше каешшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшш!"

Днес къде ти е усмивката?!

Имах една позната, която винаги успяваше да накара хората да се усмихнат. Просто ги питаше: "Днес къде ти е усмивката?" Задаваше този въпрос с толкова мила загриженост, че всеки реагираше със спонтанна усмивка...
А сега имам дъщеря, която е в още безсловестна възраст, но и тя винаги успява да разсмее хората по същия начин, с тази разлика, че не използва думи. Вместо това, се навежда насред стаята и поглежда въпросително през разтворените си крачета с хитричка усмивка, която пита същото- "Днес къде ти е усмивката?!"...
Гарантирам ви, че където и да е, ще си я намерите...

Златните къдрички на Невичка

Те не са злато, но са златни- без цена. Те не са море, но са вълни- без бряг. Те не са слънце, но са светлина- без сянка. Те не са смях, но са усмивка- без корист. Те не са стих, но са поезия- без думи. Те не са песен, но са музика- без ноти. Те не са съкровище, но са богатство...А аз съм най- богатият човек на света! Защото съм бащата на тези къдрички!

Я да видим зъбките!

"А-а-а-а-а-а!", крещи Сашко. А Невичка тихо и спокойно си мърмори нещо на своя непонятен бебешки език. Което , преведено, със сигурност означава- "Я да видим зъбките!...И не мърдай, че ще ти скъсам бузите!"