Петелска история

На нашата улица петел пропя. Ха?! Не бях чувал петел да пее от детските години. Тогава във всеки двор имаше кокошки с петел. Но сега- нито кокошки, нито петли. Този пък откъде се взе!? Пееше, та се късаше с дрезгав хард рок хрип, подобен на гласа на Браян Джонсън от Ей Си Ди Си. "Кукуригуууууууууу"!
Сцепваше мрака по първи петли...В началото идилия- идилия, ама накрая си стана един Ад. То не бяха първи, втори, трети и енти на брой петли. Абе и Ей Си Ди Си дерът гърла дерът, пък спрат. А тоя нашият фронтмен нямаше спирка. Не човек..., пардон-не петел, а желязо! Метал! "Кукуригуууууу!"- дереше се здраво, като финалното "у" го извиваше толкова истерично фалцетно, че дори и Димитър Бербатов в най- летаргичния си унес би възкликнал "Ох!" "Абе, аз не мога ли да го хвана тоя петел за гласните му струни?!" - пъклени планове започнаха да минават през главата ми. Но реших с неговите камъни по неговата глава. Надух уредбата с Металика. "А, кукуригай сега!" Обаче тоя се не даваше. "Кукуригууууу!"- започна да надвиква и уредбата. Брех, това не беше човек! Отворих прозореца да го видя. Стоеше на оградата и ме гледаше с хипнотично втренчени петелски очи, които по своята твърда решителност напомняха на очите на Мел Гибсън, търсещи възмездие и мъст в "Смело сърце". Тръпки ме побиха! Това не беше човек, а...звяр! Затворих прозореца. Беше един такъв дребен- японски петел. Знаех ли му кокошия японски акъл- можеше да се хвърли като камикадзе срещу мен. Затова дръпнах пердето и започнах да го наблюдавам през един тесен процеп. Ама ме видя. Започна да върти глава наляво- надясно, следвайки посоката на моя таен поглед. Мистика! Как ме виждаше!? Как ме усещаше!? Направо нечовешка работа! Лееееко отворих прозореца и му хвърлих пълнозърнест хляб. Дет се вика- корупция! Обаче- не! Петелът не помръдна. Стоеше като изсечен от гранит на оградата. Даже погледът му стана още по- страшен, гранитен. Нечовешки! Ноооо...Точно, когато щях да капитулирам пред несломимата сила на Бушидо, ме осени гениално подла идея. Идея, която може да роди само един български ум. Пуснах на уредбата, ще ме простите- Азис "Сен Тропе"! И петелът онемя. Повече не пропя. Глас му се не чу. Убих и последната човещинка у него. Стоеше на оградата и гледаше кокоши тъпо. Вече не беше нито човек, нито животно- беше чалгар!

Молитва

Боже, прегърни ме с кървави ръце,
разкъсани от прободните рани,
за да си спомни моето сърце
за пироните забити в твоите длани...

Богатство и сиромашия

Един млад човек все се оплаквал от сиромашията.
- Защо хленчиш!?- попитал го един старец.
- Как да не хленча, та аз нямам никакво богатство!- отговорил момъкът.
- Твоите очи са цяло състояние. Каквото поискаш, ще ти дам за едно око!
Младежът се стъписал.
- За нищо на света не си давам окото!
- Хубаво, ами двете ръце?!- попитал старецът.
-Не, не, не си ги давам за цяла златна планина!
- Виждаш ли колко си богат!?- казал старецът- Не трябва да се оплакваш, защото здравето и младостта са най- важни...

Сашко, 04.04.2012 г.