Любовното обяснение на един математик

О, по- прекрасна от теорема на Питагор,

Когато ви видях за първи път, бях толкова аналитично объркан от съвършено пропорционалната, геометрична красота на тялото ви, че за миг душата ми се превърна във величина, която може да се изрази само с ирационално число. Линиите на лицето ви очертаваха красива окръжност; очите ви изразяваха пленителна асоциативност; краката ви бяха прави като бедра на равнобедрен триъгълник; гърдите ви имаха съвършен обем и площ, с нежен овал и едва доловими остри ъгли в центъра ореола им. Наистина, вашата красота беше толкова извън всяко познато ми матрично уравнение, че се опитах чрез Теорията на вероятностите да ви докажа, да ви дефинирам, за да съм убеден във вашето реално съществуване и възможност за емоционално решение. Но вие бяхте по- абстрактна и трудна за дефиниране и от Теорията на хаоса. Опитах се да ви параметризирам и да ви докажа чрез прости и рационални числа, но вие бяхте отвъд тях – сякаш сте обратна на всичко тригонометрична функция; обратна матрица, неподвластна на линейни комбинации. Затова се отказах да ви решавам, да ви доказвам и обяснявам – та нима има открита формула за решаване на любовния логаритъм!? Нима има открита Теория на любовта?! Не, няма! И не трябва да има, защото тогава Любовта ще се превърне в суха математика с готови отговори, която всеки може да решава. Тогава  Любовта ще бъде много лесен и логичен сбор от  рационални числа, който може да се постави под общ знаменател с всички останали чувства на човека. Тогава Любовта няма да бъде безкрайна окръжност, а правоъгълен триъгълник, в който всички ъгли на гледни точки и чувства могат да се изчислят до последният им градус. А аз не искам да ви обичам правоъгълно и праволинейно, не искам да ви обичам матрично и метрично. Искам просто да открия медицентъра на вашата душа, искам да открия сечението на вашето сърце, сборът на вашите уникални качества, за да ги умножа по безкрайност. Така накрая дори между нас да има деление, аз ще бъда удовлетворен, че поне с малко съм умножил любовта между хората и съм доказал,  че тя има константно присъствие и дълбок корен квадрат във всеки човек!

Алгебрично и геометрично ваш: Питагор Донкин

Нежността е...

Нежността е гълъб снежнобял,

полетял високо в небесата,
видя ли го, значи съм успял,

да повярвам на Бог в чудесата!

 

Нежността е залез тих,

догарящ с трепета на пламък,

чуя ли го, значи бих

разнежил и сърце от камък.

 

Нежността е утринен покой,

разливащ се с лъчите първи,

усетя ли го, значи има кой

да изцели душевните ми кърви.

 

Нежността е разлистила се пролет,

ухаеща на цветни пъпки,

вдишам ли я, значи птичи полет,

ще окрили човешките ми стъпки.

Да можеше Ботев и Левски да са кандидат - депутати

Ех, да можеше Ботев и Левски да са кандидат - депутати,

та народът в парламента днес да ги изпрати.

Та да се изправи Левски пред парламентарната публика

и да потърси сметка къде му е чистата и свята република?!

Та да се изправи Ботев пред депутатите подобно арбитър

и да попита за кого умря в мъки Хаджи Димитър?!

И да напише Левски: "Народе???" - с въпросителни тревожни,

погнусен от депутатите ни алчни и безбожни.

И да покаже Ботев пред аудиторията суетно шумна,

как още му кърви на чело раната куршумна.

Ех, да можеше хъшове да са кандидат - депутати,

та Ботев вскички политици на "Майце си" да прати!...

 

Смело сърце

Нарисувах очите ти с лятно - нощен черен цвят,

с нюанс от светлината на залез в притихнал свят.

 

Нарисувах устните ти с пламъка на изгрева далечен,
с нюанс от тъжно - жълтото на лист на смърт обречен.

 

Нарисувах ръцете ти с линиите на нежен щрих,

със светлосянка грацията на пръстите разкрих...

 

....Нарисувах те със слова,
за да запазя всичко това
за онзи сетен миг, когато...
ще отмине и последното лято.
Тогава, останал сам със смъртта,
ще си спомня пак любовта-
твоите устни, очи и ръце...
и ще умра със смело сърце.

5 причини да НЕ подариш цвете на 8- ми март

1-      ва причина: (сиво) Икономическа

Купувайки букет цветя от улицата, без да получиш касова бележка за него, ще се превърнеш от пасивен обект в активен субект на сивата икономика, с функцията на пряко съучастващ и въздействащ фактор върху процеса на нейното генериране и развитие!

2-      ра причина: Геополитическа

Купувайки букет цветя от улицата, ще станеш инертен последовател и проводник на една авторитарна идеологическа традиция, третираща жената като строго субординиран на мъжа субект, заслужаващ мъжко внимание единствено на този ден, което в контекста на актуалната геополитическа ситуация в Европа, би активирало допълнително процесите на морално дестабилизиране и радикализиране на общественото съзнание.

3-      та причина: Екологическа

Купувайки букет цветя от улицата, ще станеш един от многото активни фактори, влияещи върху нарушаването на екологичното равновесие на планетата чрез унищожаването на цветята и производството на целофан в индустриални количества, при което се отделят вредни отпадъци, засягащи безвъзвратно цялостта на останалите екосистеми!

4-      та причина: Религиозно морално- етическа

Купувайки букет цветя от улицата, макар и косвено, но предумишлено, ще съучастваш в посегателството върху живота не просто на цвете, а на Божие творение, което ще бъде форма на груба намеса във висшата морално - етическа промисъл на Твореца!

5-      та причина: Естетическа

Купувайки букет цветя от улицата, макар и косвено, но предумишлено, ще съучастваш в осакатяването на Естетиката не само като форма, но и като реално съдържание...

п.п. Ей, за някакви си 5 лева букет какви причини измислих...Но откъдето и да го помисли човек - сивоикономически, геополитически, екологически, религиозно морално- етически и естетически, 5 лева са си 5 лева! Цял Апокалипсис! А защо да е така, като може всичко да мине и с едно най- обикновено "Обичам те, мила!" Така де – 5 лева сме готови да дадем и да съсипем цялата икономика, геополитика, екология, религия и естетика, а едно "Обичам те, мила!" ни се свиди! Толкова ли ни е скъпа вече любовта, та сме готови да я заменим с букет за 5 лв.?! При положение, че да обичаш е много по- икономически рентабилно, геополитически далновидно, екологически коректно, религиозно издържано и естетически красиво...Затова, вместо да поднеса букет, със съзнанието, че така спасявам по- добрата половина на Света от Апокалипсис, аз поднасям на този ден най- скъпото „Обичам те, мила!“, което мога и съм длъжен да си позволя...